- Академик Матеев, как така се случи група български учени да бъде поканена да работи по пускането на големия андронен колайдер в ЦЕРН?

- Аз съм човекът, който направи възможно членството на България в Европейския център за ядрени изследвания - ЦЕРН, точно преди десет години. Няма съмнение, че бяхме поканени да работим по големия андронен колайдер, защото ние, българите, сме умни, способни и имаме какво да дадем на световната наука. Самото ни приемане обаче не беше лесно, България е 19-ят член. То се случи по времето, когато председател на центъра беше англичанинът Кристиан Вивиан Смит, а англичаните, както е известно, са мнителни, скептични, дистанцирани и не приемат на доверие хора от Източна Европа, още по-малко от нашата страна, която никога не е била сред любимците на Великобритания и нейната политика. Не мога да премълча, че за приемането ни принос имаше и президентът Жельо Желев, който лично посети ЦЕРН и лобира за нас. Независимо, че страната ни не е в най-добро финансово състояние, тя има какво да даде на световната наука. Например нашите физици са изключително добре подготвени. В сферата на физиката имаме учени от световна величина. Швейцарците разбраха, че сме достатъчно силни и притежаваме потенциал да работим в такъв голям научен център, какъвто е този в ЦЕРН. Затова и поканата български екип да се включи в работата по пускането на големия ядрен ускорител, известен и като андронния колайдер, е напълно заслужена и логична. Напълно основателно е България да участва във всички големи проекти, където има възможност. Дори когато един ден има планиран полет за Марс, ние също трябва да сме там. Нашите учени имат какво да дадат на световната наука, доказвали са го нееднократно.

- Разбират ли тази необходимост нашите политици, имате ли средства за научни изследвания и участия?

- Интелектуален потенциал имаме. Не мога обаче да кажа, че политиците ни разбират напълно. Образованието у нас, колкото и необичайно  да звучи, все още е на добро ниво. Като се има предвид това, съвсем логично е да не ни ограничават да даваме своя принос във всеки един клон на науката, на който имаме какво да завещаем.

-  Какво ви пречи да го направите?

- Все още нямаме достатъчно разбиране, че науката е полезна и необходима за страната, като цяло, макар че по отношение на нейното финансиране беше направен значителен напредък.  Беше създаден фонд „Научни изследвания", който за тази година отпуска на българската наука 100 млн. лева, което само по себе си, не е малка сума.           

БАН е академия с вековна история. Оказва се обаче, че науката, която се развива там, остава някак си встрани от живота. За всяко нещо, което в чужбина би създало фурор, у нас, хората на науката се борят за място под слънцето. От това се хабят много усилия и енергия, вместо те да бъдат впрегнати в конструктивна дейност, която да подпомогне българското стопанство.

- В САЩ, а и в Европа, учените намират начин да сключат договори с частни инвеститори по определена тема. Защо това не се прави в България? Не мислите ли, че да се лежи изцяло на и без това оскъдния бюджет на държавата, е меко казано неприлично?

- Научните изследвания се делят на два вида - фундаментални, които се финансират изцяло от държавата, тъй като в близка перспектива нямат пряко приложение, и приложни. Приложните изследвания, до голяма степен, се финансират от индустрията - държавна или частна. За съжаление, от тях е заинтересувана една съвсем малка част от бизнеса.

- Защо според вас интересът на бизнеса към българската наука е слаб?

- Поради самата му структура. У нас се развиват предимно туризмът, строителството, но нямаме големи и силни отрасли, които да са и наукоемки.

- Но в България са стъпили и чужди фирми?

- Някои наши учени работят тук за чуждестранни консорциуми, но те са по-скоро изключение, отколкото повсеместна практика. С чужденците се работи на парче. Други заминаха да правят наука зад граница и се реализират като учени, но вече от страната, за която работят. Така изтичат мозъци. А нашата държава няма политика да ги задържи. Смятам, че държавата ни трябва да определя своите икономически приоритети и да приведе известни средства в областите от тези приоритети, за да бъдат те развивани успешно по-нататък. Ако това не се случи, след 10-15 години няма да имаме достатъчно специалисти във всички области, защото за изграждането на всеки един специалист са необходими 5-10 години.

- Независимо от признанието на някои български учени, а и на групата, която работи по колайдера, факт е, че България е извън Европейската космическа агенция заради неплатен членски внос в размер на 1 млн. 200 хил. евро. При това нашата страна е единствената от бившите соцдържави, която не е приета в тази авторитетна структура. Какво можем да изгубим от това, че вече десета година не сме членове на агенцията?

- Вече сме изгубили и продължаваме да губим, поради факта, че не можем да участваме в големи международни проекти. Няколко предишни правителства не пожелаха да се ангажират с отпускането на сумата за членство. Ще поискаме новият кабинет да уреди този въпрос. На пръв поглед сумата от 1 млн. 200 хиляди евро за членски внос изглежда голяма. Впоследствие обаче тя се връща многократно чрез различни европейски програми за космически изследвания. От тях нашата страна може само да спечели - и авторитет, и средства, и международен престиж за българската наука. 

- И Румъния ли ни изпревари в науката?

- Да, Румъния развива наука, тя има традиции в това отношение. При това с население от 22 млн. души и вековни традиции в областта на математиката, физиката и природните науки въобще, все още поддържа силна школа, по която мнозина се мерят. Имахме самочувствие пред румънците само по времето на Чаушеску, когато бяха позакъсали.

- В средата на ноември се планира отново да бъде направен опит за пускане на големия ядрен ускорител в ЦЕРН. Вие лично, като ръководител на българската група учени, която работи по него, какво очаквате?

- Очаквам науката да открие много нови неща, но резултатите от пускането на колайдера през ноември няма да станат готови веднага. Изследванията ще продължат 10 - 15 години, тъй като това е дългосрочна програма.

Лично аз очаквам да се разплетат доста въпроси, свързани с произхода на масата, да стане ясна каква е и откъде идва прочутата и загадъчна частица на Х.

- Частицата, която учените гръмко нарекоха „частицата на Бога". 

- Да, именно т.нар. частица на Бога. Очаквам да бъде открито и анализирано едно голямо семейство от суперсиметрични частици, които ще допълнят и оформят цялата наша представа за микросвета. Чрез тях бихме си обяснили разликите между ядрените сили и точния вид, в който всички те трябва да бъдат, и на който се дължи хармонията на нашия свят. 

Засега само предполагаме съществуването на суперсиметричните частици. Може обаче те и да не бъдат открити.

- Ако не ги откриете, ще се наложи ли да погребваме Дарвин отново и да пренаписваме учебниците за произхода на материята?

- Тогава ще трябва да се простим със сегашните си разбирания и да търсим отново как е устроен светът. За Дарвин не искам да говоря, той все още е далече. Първо трябва да дочакаме резултатите след пускането на колайдера. Пък после ще си подреждаме представите,  постепенно ще се приближаваме към истината. 

- Звучи плахо за учен, не се ангажирате с категорично становище. Впрочем вярващ човек ли сте?

- Не, не, не съм вярващ.

- Значи сте завършен атеист.

- Да.

- Всички ли от екипа, работещ по големия ядрен ускорител в ЦЕРН са завършени атеисти като вас?

- Не, не са. Сред нас има и дълбоко религиозни учени. Сред тях аз имам приятели,  убедени християни. По въпроса за устройството на Вселената обаче, ние сме на едно и също мнение. Някои смятат, че науката непременно води до атеизъм. Категорично заявявам, че това не е вярно, независимо от моето собствено неверие. И в миналото, и сега има велики учени, вярващи във всичко, написано в Библията, но това не пречи на тяхната работа нито на общуването им с други хора. На мен ми е изключително приятно да ги слушам, да беседвам с тях. Атеизмът, сам по себе си, също е религия в известен смисъл, основана на вярата, че няма Господ.

- Представители на няколко религии изразиха опасения, че пускането на андронния колайдер може да ускори Апокалипсиса. Възможен ли е неконтролиран ядрен взрив или друго непознато досега на науката явление, което да причини катастрофа на Земята?

- Тези техни предположения са спекулативни, но все пак успяха да изиграят роля върху общественото мнение, което от своя страна, наложи да бъдат направени предварителни проучвания за евентуални опасности. Резултатите от тях показаха, че не съществува дори нищожна вероятност колайдерът да причини образуването на черни дупки. Ядреният ускорител е напълно безопасен. Нашата планета и Слънчевата система са подложени  на много по-голям поток от високоенергийни частици, отколкото този, който ще тръгне от колайдера.  

Всеки научен експеримент е срещал своите противници и в миналото, и в настоящето. Така ще е и занапред. И в това няма нищо алогично. Дори е твърде нормално.